Грелин

Кратък отговор: Грелинът, открит през 1999 г., е "хормонът на глада", който сигнализира на мозъка за нужда от храна, като нивата му се повишават преди хранене и спадат след това. Хронично повишени нива при спортисти в енергиен дефицит могат да доведат до постоянен глад. Практически съвет: За контрол на грелина, включете достатъчно протеини (1.6-2.2 g/kg телесно тегло) и фибри, и разпределете храната на по-чести, по-малки порции.

Грелин е хормон, при което стимулира апетита, използвайки сигнали от стомашно-чревния тракт към мозъка.

За по-задълбочен преглед виж пълното ръководство по правилно хранене — основно ръководство от експертния екип на Sport Zona.

Какво представлява грелин?

Грелин (ghrelin) е пептиден хормон, открит през 1999 г., който влияе на апетита, енергийния баланс и теглото ни. Основното му място на синтез са ентероендокринните клетки (по-конкретно P/D1 клетките) в лигавицата на стомаха, но в по-малки количества се произвежда и в червата, панкреаса, бъбреците и хипоталамуса. Той е единственият известен циркулиращ хормон, който демонстрира орексигенен ефект, т.е. Стимулира чувството на глад.

Хормонът съществува в две основни форми: ацилиран грелин (активната форма) и деацилиран грелин (неактивната форма). Ацилирането, процес, при който липиден остатък се прикрепя към молекулата, е необходимо за неговата биологична активност и способността му да се свързва с рецепторите. Съотношението между тези две форми може да варира в зависимост от физиологичното състояние.

Известен като "хормон на глада", грелинът сигнализира на мозъка за нужда от прием на храна. Нивата му в кръвта обикновено се повишават преди хранене и намаляват значително след прием на храна, което го прави важен участник в краткосрочната и дългосрочната регулация на енергийния хомеостазис.

Какво представлява грелинът и как работи?

Действието на грелина се осъществява чрез свързване със специфични грелинови рецептори, известни като рецептори на растежния хормон (GHSR-1a), които са широко разпространени в различни области на тялото, включително хипоталамуса, хипофизата, мозъчния ствол, панкреаса и надбъбречната жлеза. В хипоталамуса, основния център за контрол на апетита, грелинът активира неврони, произвеждащи невропептид Y (NPY) и Agouti-свързан протеин (AgRP), които са мощни стимулатори на апетита.

Механизмът на действие на грелина включва пряко стимулиране на апетита, а също и повлияване на метаболизма и енергоразхода. Установено е, че грелинът може да:

• Увеличи приема на храна и натрупването на мазнини.
• Стимулира секрецията на растежен хормон.
• Повлияе на глюкозния метаболизъм и инсулиновата секреция.
• Окаже ефект върху функциите на храносмилателната система, включително мотилитета на стомаха.
• Участва в модулирането на системата за възнаграждение в мозъка, свързана с храната.

По този начин грелинът съгласува хранителното поведение с физиологичните нужди на организма.

Защо е важен грелинът за спортуващите?

Грелинът е хормон, чието разбиране е особено важно за спортуващите за оптимизиране на хранителния режим, контрол на теглото и подобряване на възстановяването. При атлети, особено тези в периоди на енергиен дефицит, нивата на грелин могат да бъдат хронично повишени, което води до постоянен глад и затруднява придържането към диета.

Проучвания показват, че интензивните тренировки могат временно да потиснат секрецията на грелин, но хроничният енергиен дефицит води до адаптивно повишаване на нивата му. За ефективно управление на глада, спортистите трябва да се стремят към балансиран хранителен прием, като включват достатъчно протеини (препоръки между 1.6-2.2 g/kg телесно тегло) и фибри, които доказано спомагат за чувство на ситост и потискане на грелина. Разпределението на храната на по-чести и по-малки порции също може да помогне за стабилизиране на нивата на грелин и предотвратяване на пикове в глада. Поддържането на адекватен сън и избягването на хроничен стрес също оказват положително влияние върху хормоналния баланс, включително грелина.

Какви са свързаните понятия?

• Лептин — Антагонист на грелина, който сигнализира ситост и дългосрочен енергиен статус.
• Енергиен баланс — Представлява връзката между приетите и изразходваните калории, която грелинът пряко повлиява, стимулирайки приема на храна.
• Кортизол и хранене — Високите нива на кортизол (хормон на стреса) могат да повлияят на нивата на грелин, утежнявайки глада и хранителното поведение.
• Инсулинова чувствителност — Грелинът може да взаимодейства с инсулина и да повлияе на глюкозния метаболизъм, което е от значение за инсулиновата чувствителност.